ПРАВОТО НА ЧИСТ ВЪЗДУХ В ПРАКТИКАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪДИЛИЩА
Практика на Съда на ЕС във връзка с достъпа до правосъдие при упражняване на правото на чист въздух
Важна е и т.54 от решението на СЕС : „В това отношение от практиката на Съда следва, че при липсата на правила в правото на Съюза, във вътрешния правен ред на всяка държава членка следва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от акт от правото на Съюза, какъвто е Директива 2008/50. Предвидените правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., East Sussex County Council, C 71/14, EU:C:2015:656, т. 52 и от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C 572/16, EU:C:2018:100, т. 42). Що се отнася до този последен принцип, следва да се припомни, че правото на ефективни средства за защита пред съд е прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Sacko, C 348/16, EU:C:2017:591, т. 31 и от 27 септември 2017 г., Puškár, C 73/16, EU:C:2017:725, т. 59).
Що се отнася до крайните отговори на двата поставени въпроси, те гласят:
Член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа трябва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана с искане за тази цел от частноправни субекти, които са пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от тази директива пределно допустими стойности, следва да провери дали пунктовете за вземане на проби, намиращи се в дадена зона, са разположени съобразно с критериите, предвидени в приложение III, раздел Б, точка 1, буква a) от посочената директива, и ако това не е така, да предприеме спрямо компетентния национален орган всички необходими мерки, като например разпореждане, ако такова е предвидено в националното право, за да бъдат поставени тези пунктове за вземане на проби в съответствие с тези критерии.
2) Член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се установи превишаване на пределно допустима стойност, определена в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година, е достатъчно в един отделен пункт за вземане на проби да бъде измерено ниво на замърсяване над тази стойност.“
Накратко:
Отговорът на първия въпрос означава, че на засегнатите трябва да бъде осигурен достъп до правосъдие така щото компетентния национален орган да бъде задължен да осигури поставянето на пунктовете за вземане на проби в съответствие с критериите и правилата на ДКАВ.
Отговорът на втория въпрос поставя високо летвата за оценка на това какво представлява липса на превишаване на ПДС – за да се приеме, че е налице превишаване на ПДС от даден замърсител е достатъчно в един отделен пункт за вземане на проби да бъде измерено ниво на замърсяване над тази стойност.