ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – ФОКУС ВЪРХУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА
Връзка между защитата на качеството на въздуха и правата на хората
Директивите са от съществено значение за предприемането на действия срещу замърсяването на въздуха и поставят правото на чист въздух като право, което се гарантира от нормативната уредба на ЕС. Директивите за качеството на въздуха дават възможност на отделни лица, неправителствени организации, както и Комисията да предприемат ефективни правни действия. Съдебните спорове са ключов двигател компетентните власти да предприемат действия за подобряване на качеството на въздуха. Без директивите замърсяването на въздуха в ЕС днес би било много по-значително, отколкото е в момента.
Законодателството за качеството на въздуха не съдържа изчерпателни правила по отношение на достъпа до правосъдие. Достъпът до правосъдие е изрично уреден в член 25 от ДЕП (2010/75/ЕС) и свързаното с нея законодателство: член 11 от Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (2011/92/ЕС); и член 23 от Директивата относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (Севезо) III (2012/18/ЕС). Член 25 от ДЕП, по-специално, изисква държавите-членки да гарантират, че членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за съдебен контрол, за да оспорят законността на разрешенията за нови големи промишлени инсталации, разрешенията за всякаква съществена промяна или актуализирането на разрешителните. Такава процедура трябва да бъде справедлива, навременна и да не е прекалено скъпа.
Съществува обаче връзка между защитата на качеството на въздуха и правата на хората, която отговаря на условията за пряко приложение на определени разпоредби на директиви, които не съдържат изрични изисквания за достъп до правосъдие – като ДКАВ или ДНТЕ. Това е така, защото пределно допустимите стойности за качество (концентрация) на директивата целят опазването на човешкото здраве 
. По този начин те имат за цел да защитят индивидуалното право на здраве. Те са достатъчно точни и безусловни, за да могат да се прилагат пряко.
Това означава, че всяко отделно лице има право да проследи пределните стойности в своето национално законодателство; от това следва, че държавите-членки са длъжни да транспонират пределните стойности на директивата за замърсяването на въздуха в своето национално законодателство.
Освен това СЕС потвърждава в дело C-237/07 (Janecek) , че “когато неспазването на мерките, предвидени в директивите, които се отнасят до качеството на въздуха и питейната вода и които са предназначени за защита на общественото здраве, може да застраши човешкото здраве, заинтересованите лица трябва да са в състояние да се позовават на задължителните правила, включени в тези директиви”. По това дело жител на Мюнхен поиска от германския съд да задължи баварското правителство да изготви план за качеството на въздуха, който да намали замърсяването на въздуха в неговия квартал. Жалбоподателят живее само на 900 метра от станция за измерване на качеството на въздуха, която показа, че пределните стойности за качество на въздуха на ЕС за прахови частици са били надвишени повече от 35 пъти през периода 2005-2006 г. Първоначално германският съд отговаря, че жалбоподателят няма правен интерес. Въпреки това, след като случаят е отнесен до него, СЕС потвърждава правото на лицето да заведе дело. СЕС се мотивира с тезата, че всеки, загрижен за здравето си гражданин, има право да подаде иск пред национален съд, за да поиска предприемане на действия.