ПРАВОТО НА ЧИСТ ВЪЗДУХ В ПРАКТИКАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪДИЛИЩА
Приложимост на нормата на чл.9, параграф 3 от Орхуската конвенция в делата, свързани с правото на чист въздух
На пръв поглед изглежда, че правото на чист въздух по ДКАВ ще може да бъде защитавано поне с четири правни средства:
- Със завеждането на колективен иск по чл.379 и сл. от ГПК в случаите на нарушаване на ПДС относно някой от замърсителите на атмосферния въздух;
- Чрез подаване на жалба срещу ПКАВ;
- Чрез отнасяне пред съда на бездействието на общинските власти да приемат наредба/наредби по чл.28а (4) от ЗЧАВ, както и обжалване на наредбата/наредбите по чл.28а (4) от ЗЧАВ и
- Чрез оспорване пред съда на начина, по който се извършва оценката на КАВ.
Колективен иск
Досегашните опити да се защити интереса на обществеността чрез завеждане на колективен иск по чл.379 и сл. от ГПК бяха успешни. Както бе посочено по-горе и двете производства в София и Пловдив завършиха с осъдителни решения в полза на ищците. Изглежда, че в нито едно от двете дела тестът по чл.381 от ГПК (проверка на възможностите на ищците да водят делото) не е бил непреодолимо препятствие. Местоживеенето на физическите лица на територията на съответната агломерация е било отчетено като достатъчно фактическо основание за признаване на правния интерес на ищците-физически лица. Що се отнася до юридическите лица-ищци прави впечатление, че те не са само ЕНПО. Сред ищците на пловдивският иск са група пловдивски юристи с богат опит в областта на защита правата на човека пред ЕСПЧ и сдружение с нестопанска цел, работещо в областта на правата на човека (впрочем в пловдивския иск посоченото правно основание на иска е чл.8 от КЗПЧ). Така че в тези дела не е имало проблем с активната легитимация на ищците.
Вече беше посочена разликата в диспозитивите на двете решенията. Има данни, че и по двете дела съдът е допускал събирането на доказателства за широк кръг факти и обстоятелства.