ПРЕГЛЕД НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА В БЪЛГАРИЯ
Общ преглед на законодателството срещу замърсяване на въздуха в България
Трите стълба на общностната политика за по-чист въздух на национално ниво са транспонирани в законови и подзаконови нормативни актове, както следва:
1. Правна рамка на КАВ
ЗЧАВ задава основата на правната рамка на КАВ. ЗЧАВ урежда реда за установяване на норми за замърсители във въздуха 
, управлението и контрола по поддържането на КАВ, включително компетентността на държавните органи и мерките по управление на КАВ , както и санкциите за нарушения на законодателството.
Нормите за конкретни замърсители, както и детайлни правила за оценка и управление на КАВ са установени в подзаконови нормативни актове.
- Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух („Наредба № 12 от 2010 г.“) въвежда изискванията на ДКАВ. Наредба № 12 от 2010 г. урежда нормите за най-широко разпространените замърсители, изброени в заглавието й, както и специални правила за оценка и управление на КАВ спрямо тези замърсители. Наредбата урежда и информацията за КАВ, която трябва да бъде предоставена на обществеността.
- Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух („Наредба № 11 от 2007 г.“) въвежда изискванията на Директива 2004/107/ЕО относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух („Директива 2004/107/ЕО“). Наредба № 11 от 2007 г. задава целеви норми за замърсителите, които са неин предмет, както и правила за оценка и управление на КАВ спрямо тези замърсители и за предоставяне на информация на обществеността.
- Наредба № 7 от 03 .05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух („Наредба № 7 от 1999 г.“) е приета преди членството на България в ЕС. Тя урежда компетентните органи и реда за извършване на оценка на КАВ, правомощията по управление на КАВ, както и задълженията за предоставяне на информация на обществеността. Тази наредба не е актуализирана след транспонирането на сега действащото право на ЕС в националното ни право и това може да бъде причина за пречки пред правилното разчитане на нормативната рамка.
- Наредба № 14 от 23 .09. 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места определя пределно допустимата концентрация на 166 вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Тази наредба не транспонира право на ЕС и урежда норми за много повече замърсители във въздуха отколкото установените в общностното право. Доколкото няма нормативно задължение за постоянен мониторинг на голяма част от тези замърсители, тези норми биха могли да намерят приложение при инцидентно измерване на замърсяването на въздуха по съответните показатели.
С инструкции на министъра на околната среда и водите се урежда реда за информиране на населението и задълженията на властите при риск от превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон , както и реда за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите, в които е установено превишаване на установените норми.
По-долу се разглежда в детайли националната правна рамка на КАВ.
2. Правна рамка относно таваните на замърсители
Директива (ЕС) 2016/2284 е транспонирана в Наредба за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители. Наредбата въвежда националните задължения за намаляване на годишните антропогенни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2.5 на територията на страната. В изпълнение на Директива (ЕС) 2016/2284 с решение на Министерския съвет на Република България е приета Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха за периода 2020 г. – 2030 г.
3. Правна рамка на отделни източници на замърсяване
ЗЧАВ задава правната основа за ограничаване на вредните емисиите в атмосферния въздух на емисиите от отделни източници на замърсяване, която в зависимост от вида на източника е доразвита в закони и подзаконови нормативни актове.