Public Participation in Decision-Making

Нормативните актове, които уреждат режима на КАВ в националното ни законодателство бяха посочени по-горе. Тук ще разглеждаме основните елементи на нормативната рамка на КАВ, а именно нормите за вредни вещества в атмосферния въздух, реда за извършване на оценка и управление на КАВ, включително основни мерки, които компетентните органи могат да предприемат за постигане на нормите и задълженията на компетентните органи да информират населението относно КАВ.

Норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух
Нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия за определено време . В практиката на СЕС е установено, че нормите за вредни вещества във въздуха, установени в ДКАВ, са стандарт за качество на околната среда. . Съгласно легалната дефиниция, стандарт за качество на околната среда или норма за качеството на околната среда по българското законодателство е „набор от изисквания, на които трябва да отговаря в определен момент определена околна среда или обособена част от нея“.

В зависимост от целта, която преследват, и задължителността си, националното ни право въвежда различни видове норми за вредни вещества във въздуха.

1. Норма на КАВ е „всяко ниво, установено с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда, което следва да бъде постигнато в определен за целта срок, след което да не бъде превишавано“ . Това понятие частично съответства на понятието „пределно допустима стойност“ съгласно чл. 2, т. 5 от ДКАВ, с разликата, че директивата изисква пределно допустимите стойности да се определят въз основата на научни познания. Приложение I от Наредба № 12 от 2010 г. транспонира пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве съгласно Приложение ХI от ДКАВ за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ10, ФПЧ2,5, олово, бензен и въглероден оксид. Именно нарушаването на пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве по показатели ФПЧ10 и серен диоксид е предмет на две от наказателните процедури срещу България.
2. Алармен праг е „всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат незабавни мерки.“ Като правило алармените прагове са по-високи нива на концентрация на замърсители и предполагат по-голям риск за човешкото здраве. Алармени прагове са установени за серния диоксид и за азотните оксиди . При превишаване на алармените прагове на обществеността трябва да се предостави информация относно степента и местонахождението на замърсяването, прогноза на замърсяването през следващите дни, информация за засегнатото население и предпазни мерки, които могат да се предприемат.
3. Съгласно Наредба № 12 от 2010 г. целева норма е „дадена стойност за ниво на концентрацията на вредно вещество (замърсител) в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната в рамките на установен срок с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможните вредни въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда.“ Понятието в националното ни законодателство предвижда, че определената стойност на нивото на концентрация на замърсителя трябва да бъде постигната в зададения срок. За сравнение, чл. 2, .т. 1 от Директива 2004/107/ЕО предвижда, че целева стойност е ниво на концентрация в атмосферния въздух, което „ако е възможно следва да бъде постигнато в рамките на определен срок“ В този смисъл, националното ни законодателство предоставя по-висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда, като не дава възможност за отклонение дори при целеви норми.