Общ преглед на законодателството за качеството на въздуха
ЕС предлага сложна регулаторна рамка, основана на директиви като основен законодателен инструмент. Правото на ЕС оставя избора на средства за спазване на пределните стойности, договорени на ниво ЕС, на държавите-членки. За ключови източници на замърсяване се прилагат стандарти на ниво ЕС, за да се гарантира ефективно функциониране на вътрешния пазар. Съгласно член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) всяка държава-членка има право да поддържа или въвежда по-строги изисквания, за да защити човешкото здраве или околната среда от замърсяване на въздуха. Следователно мерките на ЕС представляват общо минимално ниво на защита, но позволяват на всяка държава-членка ефективно да се бори със замърсяването на въздуха.
Настоящата политика за по-чист въздух може да бъде разделена на три основни стълба:
- Първият стълб включва стандартите за качество на атмосферния въздух, определени в директивите за качеството на атмосферния въздух (ДКАВ и 2004/107/EC са в основата на този регулаторен пакет) за озон в приземния атмосферен слой, прахови частици, азотни оксиди, опасни тежки метали и редица други замърсители. Тези стандарти за качество на въздуха трябва да бъдат постигнати от всички държави-членки на техните територии – в зависимост от замърсителя – до 2005 или 2010 г. Отлагане на крайния срок е възможно само при определени обстоятелства. Ако определените пределно допустими стойности са надвишени, от държавите-членки се изисква да приемат планове за качеството на въздуха, в които се описват подробни мерки, гарантиращи, че периодът на превишаване ще бъде възможно най-кратък.
- Вторият стълб се състои от национални цели за намаляване на емисиите, установени в Директивата 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители ) („ДНТЕ“), която определя конкретни тавани за специфични емисии в сферата на всяка отделна държава-членка (национални тавани за емисии), за най-важните трансгранични замърсители на въздуха: серни оксиди, азотни оксиди, амоняк, летливи органични съединения и прахови частици. Националните цели за намаляване на емисиите наскоро бяха преразгледани, за да включват нови ограничения, които трябва да бъдат изпълнени през 2020 и 2030 г., и допълнителен замърсител – ФПЧ2,5. Държавите-членки трябваше да разработят национални програми за контрол на замърсяването на въздуха до 2019 г., за да изпълнят своите ангажименти за намаляване на емисиите.
- Третият стълб (Стандарти за емисии за ключови източници на замърсяване) е насочен към индустрията като определя емисионни стандарти за тежки промишлени замърсители, включва стандарти за емисии за ключови източници на замърсяване, от емисии от превозни средства и кораби до енергия и промишленост. Тези стандарти са определени на ниво ЕС в законодателството, насочено към промишлените емисии (Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността („ДЕП“), емисиите от електроцентрали (Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и Директива 2015/2193/EС за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации („ДСГИ“)), превозни средства (Регламент (ЕС) 2019/631 за определяне на стандарти за емисии на CO2 за нови леки пътнически автомобили и за нови леки търговски превозни средства), и транспортни горива (Директива 98/70/EC относно качеството на бензиновите и дизеловите горива), както и енергийните характеристики на продуктите (Директива 2009/125/EC за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението).
Това се допълва от амбициозните стремежи на Зеления пакт, обявен през 2020 г. и следва да засили предвидената устойчива трансформация на ЕС. Този план, като отправна точка за по-нататъшното развитие на политиките на ЕС, е пряко свързан с Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН) и съдържа политика на нулева толерантност към замърсяването на въздуха, за да се засили вече всеобхватната законодателна рамка за опазване на чистия въздух в ЕС.
Освен това, след скандала с емисиите на превозни средства през 2015 г., пакетът от правила за реални емисии от шофиране (Регламент 2016/427, Регламент 2016/646 – вж. дело C-177/19P (Ville de Paris and Others v Commission), Регламент 2017/1154) е въведен, за да се гарантира, че стандартите за емисии на замърсители на въздуха се прилагат правилно и изискванията за одобрение на типа са засилени. Този пакет включва тестове за емисии на азотни оксиди и прахови частици, както и предстоящи нови правила за съответствие в експлоатация за подобряване на проверяването на превозни средства, които вече са в експлоатация. Последните промени са приети на 3 май 2018, за да се намалят допълнително границите на техническа несигурност при проверка на реалните емисии от шофиране, да се увеличат проверките за емисии на автомобилите, които вече са в обращение, и да се въведат тестове от независими и акредитирани трети страни. Освен това от септември 2017 г. новите видове леки превозни средства трябва да отговарят на нова процедура за лабораторно изпитване на типа, която е по-близка до реалните условия на шофиране (т.нар. Световно хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства).