Introduction

Според Европейската агенция по околна среда („ЕАОС“) замърсяването на въздуха е най-големият риск за човешкото здраве в Европа. То причинява сърдечно-съдови и респираторни заболявания, които в най-сериозните случаи водят до преждевременна смърт на приблизително 400 хиляди души годишно на територията на целия континент. Въпреки че качеството на въздуха в Европа се е подобрило през последните десетилетия, нивата на замърсители на въздуха все още надхвърлят стандартите на Европейския съюз („ЕС“), както и най-стриктните насоки на Световната здравна организация (СЗО) . Последните официални данни показват, че почти всички европейци все още страдат от замърсяване на въздуха.

Емисиите, замърсяващи въздуха, и парниковите газове от големите промишлени обекти в Европа струват на обществото между 277 и 433 милиарда евро годишно. Около половината от тези разходи са резултат от дейността на едва 211 съоръжения – около 2% от най-големите промишлени обекти в Европа. Основните замърсяващи съоръжения се намират в Германия, Обединеното кралство, Полша, Испания и Италия. Ако разходите се сравняват с БВП като показател за относителна екологична ефективност на единица национална икономическа продукция, първите пет включват Естония, България, Чехия, Полша и Словакия. Топлоелектрическите централи, работещи предимно на въглища, причиняват най-голяма вреда върху здравето на хората и околната среда: двадесет и четири от тридесетте най-замърсяващи съоръжения са топлоелектрически централи. Енергийният сектор е сред секторите с най-висок външен ефект (externality) , следван от тежката промишленост, производството и преработката на горива, леката промишленост, управлението на отпадъците, животновъдството и пречистването на отпадъчните води.

Основните замърсители на въздуха, които се изхвърлят в атмосферата в Европа, са серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), амоняк (NH3), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) и с размер до 2.5 микрона (ФПЧ2,5); в исторически план, оловото също е важен замърсител. Европейският съюз предприема законодателни мерки за намаляване на емисиите във въздуха на тези, но също и други, замърсители (озоноразрушаващи вещества и парникови газове).

Как се излагаме на замърсяване? Един пример за директно излагане на замърсяването на въздуха е вдишването. Хората, живеещи в големи индустриални градове или региони, обикновено са изложени на по-голямо замърсяване от тези, живеещи в селски общности. За други замърсители, като тежки метали, пътят на излагане е по-сложен – може да бъде чрез вдишване, но също и чрез консумация на замърсени храни и напитки. Освен на хората, замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове също вредят и на растенията, животните и техните местообитания, променяйки циклите на размножаване и биоразнообразието. Замърсителите могат също да се отлагат върху сгради и паметници, както и да разяждат жизненоважна инфраструктура, заради което да се налагат скъпи ремонти.

Като цяло хората в големите градове са изложени повече на по-високи концентрации на азотен диоксид поради емисиите от трафика. В Централна и Източна Европа изгарянето на твърди горива за битово отопление и използването им в промишлеността води до най-високи концентрации на прахови частици и бензо[а]пирен (канцероген). Хората в Южна Европа са изложени на най-високите концентрации на озон, чието образуване се способства от слънчевата светлина.

Осреднените стойности обаче не бива да крият, че има значителни разлики в качеството на въздуха в рамките на ЕС. Това се дължи на различни фактори, включително география, въздух, метеорологични условия и т.н. Един важен фактор е решимостта на националните, регионалните и местните власти да действат срещу замърсяването на въздуха и да наложат прилагането на съществуващите разпоредби; градското и селско планиране, по-специално по отношение на трафика; ангажираността и готовността на гражданите да допринесат за неприемането на замърсяването на въздуха като „форсмажор”, и да настояват за борба с него.